kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
11.07.2006 г., 0:33 ч.  

Същност 

  Поезия
559 0 2

Гледам – дърво.


Разклонено и чепато –

простряло към небето ръце,

пречупени в щастие...


Миг от живота –

приел светото причастие,

на крачка от болката.

 

И толкова.

 

Бурята –

вихъра гневен,

отминал е,

нейде далече

и само ветрецът напява

в безумната си тъга.

     

И толкова.

 

– Нима съжалява?

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??