kasius (Бостан Бостанджиев)
387 1701
Jul 11, 2006, 12:33 AM  

Същност 

  Poetry
517 0 2

Гледам – дърво.


Разклонено и чепато –

простряло към небето ръце,

пречупени в щастие...


Миг от живота –

приел светото причастие,

на крачка от болката.

 

И толкова.

 

Бурята –

вихъра гневен,

отминал е,

нейде далече

и само ветрецът напява

в безумната си тъга.

     

И толкова.

 

– Нима съжалява?

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??