14 jun 2009, 21:10

Състезание с времето

  Poesía
905 0 1

Време забързано гониме –

то ни препъва и пак

вием, проклинаме, молиме,

хукваме бързо във бяг…

 

Отстрани – всичко размазано -

даже не спираме взор,

няма неща непоказани,

няма душа и простор!

 

Има агресия в бягството,

има и ярост в кръвта!

Nедопустимо е “братството”,

немислима е и любовта!

 

Ето – финала напреде ни -

стиснали здраво зъби,

метри последни приведени,

лента разкъсват гърди…

 

Няма, уви, поздравления,

пляскане, свирки, заря,

няма въпроси за мнения –

чудно защо е така???

 

Търсиме ниско наведени

и хрипти в нази дъхът -

няма пролука отпреде ни -

НЯМА НАНИКЪДЕ ПЪТ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Власакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...