Състезание с времето
908
0
1
Време забързано гониме –
то ни препъва и пак
вием, проклинаме, молиме,
хукваме бързо във бяг…
Отстрани – всичко размазано -
даже не спираме взор,
няма неща непоказани,
няма душа и простор!
Има агресия в бягството,
има и ярост в кръвта!
Nедопустимо е “братството”,
немислима е и любовта!
Ето – финала напреде ни -
стиснали здраво зъби,
метри последни приведени,
лента разкъсват гърди…
Няма, уви, поздравления,
пляскане, свирки, заря,
няма въпроси за мнения –
чудно защо е така???
Търсиме ниско наведени
и хрипти в нази дъхът -
няма пролука отпреде ни -
НЯМА НАНИКЪДЕ ПЪТ!!!
© Станимир Власакиев All rights reserved.
