M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
17 mar 2021, 15:46  

Състояние 

  Poesía » Otra
343 2 7

Да се обърна назад, не желая,

всичко в мене отдавна гори,

просълзеното утро, до края

огънят в мен ще гаси.

 

Вечер след бита упойка

сърцето уловено е  в плен,

на небесно зелено сияние,

вибриращо с музика в мен.

 

Кадифени ресници се спускат,

оплитат ръцете ми здраво,

безплътна душата полита,

към своето първо начало.

 

И виждам я, там, сред звездите

на океана небесен в безкрая,

отхвърлила от мене юздите,

бял гълъб със нея играе.

 

Въздухът трепти от ухания,

на люляци, бели липи,

от моите човешки страдания,

душата ми пак ме спаси!

 

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??