22 nov 2016, 23:09

Сътбовно

  Poesía
453 1 3

Успяваш да надвиеш страховете...

Успяваш суетата своя да излъжеш!

Но знаеш ли? Как да се оправиш...!?

С мъката на своята душа?

 

Очи, сълзи, надежди луди.

Страст, хазарт, измама и лъжа.

Отчаян си... Но в теб се бори!

Не друго, а твоята съдба.

 

Учиш се от нищото да сътвориш

любов! Любов която заслужаваш.

Учиш се и с мъка се усмихваш!?

Макар че много те боли.

 

А болката дори не заслужаваш.

Молиш любовта си!?

Да остане, да запазиш чиста...

Тъй както някога горяла е във теб.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви момичета за топлите думи !!!Радвам се че наминахте!!!
    Лили благодаря за поправката !Аз от бързане да отпечатам стиха не съм обърнал внимание на грешката в заглавието!!!Ако го поправя сега ще го отпечатат след дни!!!☺☺☺
    Веси хубав ден и на теб!!!☺☺☺
  • Браво!
  • Силно и емоционално както винаги! Пробуждащо!
    Само оправи техническата грешка в заглавието "съдбовно".

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...