Сътбовно
Успяваш да надвиеш страховете...
Успяваш суетата своя да излъжеш!
Но знаеш ли? Как да се оправиш...!?
С мъката на своята душа?
Очи, сълзи, надежди луди.
Страст, хазарт, измама и лъжа.
Отчаян си... Но в теб се бори!
Не друго, а твоята съдба.
Учиш се от нищото да сътвориш
любов! Любов която заслужаваш.
Учиш се и с мъка се усмихваш!?
Макар че много те боли.
А болката дори не заслужаваш.
Молиш любовта си!?
Да остане, да запазиш чиста...
Тъй както някога горяла е във теб.
© Ангел All rights reserved.
