22.11.2016 г., 23:09

Сътбовно

451 1 3

Успяваш да надвиеш страховете...

Успяваш суетата своя да излъжеш!

Но знаеш ли? Как да се оправиш...!?

С мъката на своята душа?

 

Очи, сълзи, надежди луди.

Страст, хазарт, измама и лъжа.

Отчаян си... Но в теб се бори!

Не друго, а твоята съдба.

 

Учиш се от нищото да сътвориш

любов! Любов която заслужаваш.

Учиш се и с мъка се усмихваш!?

Макар че много те боли.

 

А болката дори не заслужаваш.

Молиш любовта си!?

Да остане, да запазиш чиста...

Тъй както някога горяла е във теб.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви момичета за топлите думи !!!Радвам се че наминахте!!!
    Лили благодаря за поправката !Аз от бързане да отпечатам стиха не съм обърнал внимание на грешката в заглавието!!!Ако го поправя сега ще го отпечатат след дни!!!☺☺☺
    Веси хубав ден и на теб!!!☺☺☺
  • Браво!
  • Силно и емоционално както винаги! Пробуждащо!
    Само оправи техническата грешка в заглавието "съдбовно".

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...