24 may 2014, 7:57

Сътворение

495 0 0

СЪТВОРЕНИЕ

 

След хаоса, след дивия бушуващ зной,

след ери в ледове сковани – пак покой.

 

Покой на раждания нови,

покой, след него изгрев,

прострял лъчи над първите основи,

открил във сенките движение и ред,

случаен, може би, но занапред

отправил към материята призив.

 

Жива сила, подхвърляна от морските вълни,

заляла майчината земна гръд,

неосъзнала още свойта плът,

плахо тръгнала по стълбата на вековете,

нараствала, променяла се не със дни,

градила своя облик със столетия.

 

Семето покълвало полека,

разумът завидно си пробивал път,

пламнал огън, вик подгонил тишината,

на пътеката стоял човекът,

поел с ръцете си трудът,

повярвал в силата на своите братя.

 

И ето на, във нощ безлунна,

глава повдигнал той и зинал в миг.

В очите му нов трепет засиял,

гърдите свили се след неистов вик –

Човекът свойто бъдеще видял,

в звезда политнала Земята да целуне.

 

В. В.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Великов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...