May 24, 2014, 7:57 AM

Сътворение

492 0 0

СЪТВОРЕНИЕ

 

След хаоса, след дивия бушуващ зной,

след ери в ледове сковани – пак покой.

 

Покой на раждания нови,

покой, след него изгрев,

прострял лъчи над първите основи,

открил във сенките движение и ред,

случаен, може би, но занапред

отправил към материята призив.

 

Жива сила, подхвърляна от морските вълни,

заляла майчината земна гръд,

неосъзнала още свойта плът,

плахо тръгнала по стълбата на вековете,

нараствала, променяла се не със дни,

градила своя облик със столетия.

 

Семето покълвало полека,

разумът завидно си пробивал път,

пламнал огън, вик подгонил тишината,

на пътеката стоял човекът,

поел с ръцете си трудът,

повярвал в силата на своите братя.

 

И ето на, във нощ безлунна,

глава повдигнал той и зинал в миг.

В очите му нов трепет засиял,

гърдите свили се след неистов вик –

Човекът свойто бъдеще видял,

в звезда политнала Земята да целуне.

 

В. В.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Великов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...