24 мая 2014 г., 07:57

Сътворение

494 0 0

СЪТВОРЕНИЕ

 

След хаоса, след дивия бушуващ зной,

след ери в ледове сковани – пак покой.

 

Покой на раждания нови,

покой, след него изгрев,

прострял лъчи над първите основи,

открил във сенките движение и ред,

случаен, може би, но занапред

отправил към материята призив.

 

Жива сила, подхвърляна от морските вълни,

заляла майчината земна гръд,

неосъзнала още свойта плът,

плахо тръгнала по стълбата на вековете,

нараствала, променяла се не със дни,

градила своя облик със столетия.

 

Семето покълвало полека,

разумът завидно си пробивал път,

пламнал огън, вик подгонил тишината,

на пътеката стоял човекът,

поел с ръцете си трудът,

повярвал в силата на своите братя.

 

И ето на, във нощ безлунна,

глава повдигнал той и зинал в миг.

В очите му нов трепет засиял,

гърдите свили се след неистов вик –

Човекът свойто бъдеще видял,

в звезда политнала Земята да целуне.

 

В. В.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Великов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...