9 jun 2021, 14:56

Сътворение

  Poesía
711 1 3

Тихо, тихо...! Слушай

как земята се върти...

нощта се сменя с утро,

животът се събужда,

милват клоните лъчи ...

Потрепват зелените листа,

тихо с вятъра шептят си,

а той танцува им игрив ...

Заслушана притихва и душата

и в недрата нейни святи

шумолящо се заражда стих

за теб, за мен и съдбата ни...

Изживявам те като късно лято

в моите есенни води,

като капчица благата

от детските ми дни,

която с устните попивам,

жаден за обичта ти скрила

моите слънчеви мечти...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...