9 jun 2021, 14:56

Сътворение

  Poesía
717 1 3

Тихо, тихо...! Слушай

как земята се върти...

нощта се сменя с утро,

животът се събужда,

милват клоните лъчи ...

Потрепват зелените листа,

тихо с вятъра шептят си,

а той танцува им игрив ...

Заслушана притихва и душата

и в недрата нейни святи

шумолящо се заражда стих

за теб, за мен и съдбата ни...

Изживявам те като късно лято

в моите есенни води,

като капчица благата

от детските ми дни,

която с устните попивам,

жаден за обичта ти скрила

моите слънчеви мечти...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...