Сътворение
Тихо, тихо...! Слушай
как земята се върти...
нощта се сменя с утро,
животът се събужда,
милват клоните лъчи ...
Потрепват зелените листа,
тихо с вятъра шептят си,
а той танцува им игрив ...
Заслушана притихва и душата
и в недрата нейни святи
шумолящо се заражда стих
за теб, за мен и съдбата ни...
Изживявам те като късно лято
в моите есенни води,
като капчица благата
от детските ми дни,
която с устните попивам,
жаден за обичта ти скрила
моите слънчеви мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
