29 mar 2017, 4:17

"Сюрпризите в живота"

  Poesía » Otra
1K 9 14

Срещнали се на дебют - на книга,

авторът, с един читател, 

писателят бил леко неглиже 

и тъкмо се разделял със приятел. 

 

Читателят изгледал го критично, 

че много даже, бил брадясал 

и изглеждал доста по-различно, 

зачудил се : "От где ли е довтасал?" 

 

На окото, с крайчеца го наблюдавал 

и широката му малко - риза, 

цветовете чудел се, как съчетал е – 

приличал, на изпаднал в криза. 

 

Не се стърпял и приближил се тихо :

- Теб, кой те пусна? - казал нервно. 

  Защо учудено ме гледаш, Психо?... 

..За книгата дошъл си?! ... Верно?!!! 

 

  Аз мисля, търсиш милостиня. 

  Ти, дали изобщо, си грамотен? 

  Номерът за книгата, няма да ти мине.... 

  Аз млад критик съм, а авторът - страхотен! ... 

 

Критикът бил с костюм "Армани", 

косата с гел, обувки - маркови и те, 

казал важно: - Не може да останеш!.. 

Очаквам автора, подписът си да даде!... 

 

Приближил се в този миг човек, 

на автора, с възхита взел ръката:

- Талант сте и ще бъдете вовек, 

   напълнихте ми с тоз'  роман - душата! 

 

...Пребледнял критикът, даже онемял.... 

... За такава среща - хич не бил готов.... 

Авторът подписал и с усмивка му подал - 

"Сюрпризите в живота " - " От автора - с любов! "

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ангел, благодаря ти за присъствието и коментара! Много мило!
  • Браво Пепи!
    Истинската красота се вижда само със сърцето и ума.
    Очите, ушите, носа и кожата са само пътища за достигане до тях.
    Наздраве за това - пътуването към Красотата винаги да е кратко и в приятна компания като твоята!
  • Благодаря ти, Вики!
  • Благодаря ти, Живко!
  • Браво.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...