29.03.2017 г., 4:17

"Сюрпризите в живота"

1K 9 14

Срещнали се на дебют - на книга,

авторът, с един читател, 

писателят бил леко неглиже 

и тъкмо се разделял със приятел. 

 

Читателят изгледал го критично, 

че много даже, бил брадясал 

и изглеждал доста по-различно, 

зачудил се : "От где ли е довтасал?" 

 

На окото, с крайчеца го наблюдавал 

и широката му малко - риза, 

цветовете чудел се, как съчетал е – 

приличал, на изпаднал в криза. 

 

Не се стърпял и приближил се тихо :

- Теб, кой те пусна? - казал нервно. 

  Защо учудено ме гледаш, Психо?... 

..За книгата дошъл си?! ... Верно?!!! 

 

  Аз мисля, търсиш милостиня. 

  Ти, дали изобщо, си грамотен? 

  Номерът за книгата, няма да ти мине.... 

  Аз млад критик съм, а авторът - страхотен! ... 

 

Критикът бил с костюм "Армани", 

косата с гел, обувки - маркови и те, 

казал важно: - Не може да останеш!.. 

Очаквам автора, подписът си да даде!... 

 

Приближил се в този миг човек, 

на автора, с възхита взел ръката:

- Талант сте и ще бъдете вовек, 

   напълнихте ми с тоз'  роман - душата! 

 

...Пребледнял критикът, даже онемял.... 

... За такава среща - хич не бил готов.... 

Авторът подписал и с усмивка му подал - 

"Сюрпризите в живота " - " От автора - с любов! "

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ангел, благодаря ти за присъствието и коментара! Много мило!
  • Браво Пепи!
    Истинската красота се вижда само със сърцето и ума.
    Очите, ушите, носа и кожата са само пътища за достигане до тях.
    Наздраве за това - пътуването към Красотата винаги да е кратко и в приятна компания като твоята!
  • Благодаря ти, Вики!
  • Благодаря ти, Живко!
  • Браво.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...