29 мар. 2017 г., 04:17

"Сюрпризите в живота"

1K 9 14

Срещнали се на дебют - на книга,

авторът, с един читател, 

писателят бил леко неглиже 

и тъкмо се разделял със приятел. 

 

Читателят изгледал го критично, 

че много даже, бил брадясал 

и изглеждал доста по-различно, 

зачудил се : "От где ли е довтасал?" 

 

На окото, с крайчеца го наблюдавал 

и широката му малко - риза, 

цветовете чудел се, как съчетал е – 

приличал, на изпаднал в криза. 

 

Не се стърпял и приближил се тихо :

- Теб, кой те пусна? - казал нервно. 

  Защо учудено ме гледаш, Психо?... 

..За книгата дошъл си?! ... Верно?!!! 

 

  Аз мисля, търсиш милостиня. 

  Ти, дали изобщо, си грамотен? 

  Номерът за книгата, няма да ти мине.... 

  Аз млад критик съм, а авторът - страхотен! ... 

 

Критикът бил с костюм "Армани", 

косата с гел, обувки - маркови и те, 

казал важно: - Не може да останеш!.. 

Очаквам автора, подписът си да даде!... 

 

Приближил се в този миг човек, 

на автора, с възхита взел ръката:

- Талант сте и ще бъдете вовек, 

   напълнихте ми с тоз'  роман - душата! 

 

...Пребледнял критикът, даже онемял.... 

... За такава среща - хич не бил готов.... 

Авторът подписал и с усмивка му подал - 

"Сюрпризите в живота " - " От автора - с любов! "

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Pepi Petrova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ангел, благодаря ти за присъствието и коментара! Много мило!
  • Браво Пепи!
    Истинската красота се вижда само със сърцето и ума.
    Очите, ушите, носа и кожата са само пътища за достигане до тях.
    Наздраве за това - пътуването към Красотата винаги да е кратко и в приятна компания като твоята!
  • Благодаря ти, Вики!
  • Благодаря ти, Живко!
  • Браво.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...