Mar 29, 2017, 4:17 AM

"Сюрпризите в живота"

  Poetry » Other
1K 9 14

Срещнали се на дебют - на книга,

авторът, с един читател, 

писателят бил леко неглиже 

и тъкмо се разделял със приятел. 

 

Читателят изгледал го критично, 

че много даже, бил брадясал 

и изглеждал доста по-различно, 

зачудил се : "От где ли е довтасал?" 

 

На окото, с крайчеца го наблюдавал 

и широката му малко - риза, 

цветовете чудел се, как съчетал е – 

приличал, на изпаднал в криза. 

 

Не се стърпял и приближил се тихо :

- Теб, кой те пусна? - казал нервно. 

  Защо учудено ме гледаш, Психо?... 

..За книгата дошъл си?! ... Верно?!!! 

 

  Аз мисля, търсиш милостиня. 

  Ти, дали изобщо, си грамотен? 

  Номерът за книгата, няма да ти мине.... 

  Аз млад критик съм, а авторът - страхотен! ... 

 

Критикът бил с костюм "Армани", 

косата с гел, обувки - маркови и те, 

казал важно: - Не може да останеш!.. 

Очаквам автора, подписът си да даде!... 

 

Приближил се в този миг човек, 

на автора, с възхита взел ръката:

- Талант сте и ще бъдете вовек, 

   напълнихте ми с тоз'  роман - душата! 

 

...Пребледнял критикът, даже онемял.... 

... За такава среща - хич не бил готов.... 

Авторът подписал и с усмивка му подал - 

"Сюрпризите в живота " - " От автора - с любов! "

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pepi Petrova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ангел, благодаря ти за присъствието и коментара! Много мило!
  • Браво Пепи!
    Истинската красота се вижда само със сърцето и ума.
    Очите, ушите, носа и кожата са само пътища за достигане до тях.
    Наздраве за това - пътуването към Красотата винаги да е кратко и в приятна компания като твоята!
  • Благодаря ти, Вики!
  • Благодаря ти, Живко!
  • Браво.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...