Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
13 abr 2016, 21:03

Сюрреалност в огледалото

  Poesía » Otra
877 0 4

 

Прахта по перваза

прикрива чувствата, неумело....

Чашите въздишат  в празнота.

По дъното лепне утайка от минало...

парфюмираните рани, кървят

през стъклата....

Отпечатъци от пръсти по тялото,

проклинат есента....

Очите на  Луната се разтварят... бавно в

aлкохол от сатен.... 

Устните ѝ огнено червени,

покрити в облаци

от дъжд....

целуват непознати символи.

 

 

автор: Моника Стойчева

дата:13.04.2016г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0