Apr 13, 2016, 9:03 PM

Сюрреалност в огледалото

  Poetry » Other
863 0 4

 

Прахта по перваза

прикрива чувствата, неумело....

Чашите въздишат  в празнота.

По дъното лепне утайка от минало...

парфюмираните рани, кървят

през стъклата....

Отпечатъци от пръсти по тялото,

проклинат есента....

Очите на  Луната се разтварят... бавно в

aлкохол от сатен.... 

Устните ѝ огнено червени,

покрити в облаци

от дъжд....

целуват непознати символи.

 

 

автор: Моника Стойчева

дата:13.04.2016г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...