Apr 13, 2016, 9:03 PM

Сюрреалност в огледалото

  Poetry » Other
874 0 4

 

Прахта по перваза

прикрива чувствата, неумело....

Чашите въздишат  в празнота.

По дъното лепне утайка от минало...

парфюмираните рани, кървят

през стъклата....

Отпечатъци от пръсти по тялото,

проклинат есента....

Очите на  Луната се разтварят... бавно в

aлкохол от сатен.... 

Устните ѝ огнено червени,

покрити в облаци

от дъжд....

целуват непознати символи.

 

 

автор: Моника Стойчева

дата:13.04.2016г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...