13 апр. 2016 г., 21:03

Сюрреалност в огледалото

876 0 4

 

Прахта по перваза

прикрива чувствата, неумело....

Чашите въздишат  в празнота.

По дъното лепне утайка от минало...

парфюмираните рани, кървят

през стъклата....

Отпечатъци от пръсти по тялото,

проклинат есента....

Очите на  Луната се разтварят... бавно в

aлкохол от сатен.... 

Устните ѝ огнено червени,

покрити в облаци

от дъжд....

целуват непознати символи.

 

 

автор: Моника Стойчева

дата:13.04.2016г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...