Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
13.04.2016 г., 21:03

Сюрреалност в огледалото

861 0 4

 

Прахта по перваза

прикрива чувствата, неумело....

Чашите въздишат  в празнота.

По дъното лепне утайка от минало...

парфюмираните рани, кървят

през стъклата....

Отпечатъци от пръсти по тялото,

проклинат есента....

Очите на  Луната се разтварят... бавно в

aлкохол от сатен.... 

Устните ѝ огнено червени,

покрити в облаци

от дъжд....

целуват непознати символи.

 

 

автор: Моника Стойчева

дата:13.04.2016г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0