Съвест
Залезът умираше
и мене ме болеше
сякаш губех Слънцето
в облаците черни
небето бе червено
ранено и кървеше
последните лъчи
само те му бяха верни.
Нощта прииждаше
тъмна преизподня
въздишките на вятъра
тревожеха душата
търсех светлината
лутах се без воля
като блатото коварно
поглъщаше ме мрака
От призраци съмнения
Съвестта крещеше
те сядаха в Съда
на миналото Време
изпълнен с грехове
Животът ми тежеше
жадуваше да махнат
непосилното му бреме
Варна, Гавраил
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados
