Съвест
Залезът умираше
и мене ме болеше
сякаш губех Слънцето
в облаците черни
небето бе червено
ранено и кървеше
последните лъчи
само те му бяха верни.
Нощта прииждаше
тъмна преизподня
въздишките на вятъра
тревожеха душата
търсех светлината
лутах се без воля
като блатото коварно
поглъщаше ме мрака
От призраци съмнения
Съвестта крещеше
те сядаха в Съда
на миналото Време
изпълнен с грехове
Животът ми тежеше
жадуваше да махнат
непосилното му бреме
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
