2.04.2016 г., 12:38 ч.

Съвест 

  Поезия » Философска
574 0 10
Залезът умираше
и мене ме болеше
сякаш губех Слънцето
в облаците черни
небето бе червено
ранено и кървеше
последните лъчи
само те му бяха верни.
Нощта прииждаше
тъмна преизподня
въздишките на вятъра
тревожеха душата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Предложения
: ??:??