Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
Apr 2, 2016, 12:38 PM

Съвест

702 0 10

Залезът умираше

             и мене ме болеше

сякаш губех Слънцето

             в облаците черни

небето бе червено

              ранено и кървеше

последните лъчи

              само те му бяха верни.

 

Нощта прииждаше

              тъмна преизподня

въздишките на вятъра

              тревожеха душата

търсех светлината

              лутах се без воля

като блатото коварно

              поглъщаше ме мрака

 

От призраци съмнения

              Съвестта крещеше

те сядаха в Съда

              на миналото Време

изпълнен с грехове

              Животът ми тежеше

жадуваше да махнат

              непосилното му бреме

 

Варна, Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • aleksandra79 (Анелия Александрова)
    aleksandra79 (Анелия Александрова)
    " Животът ми тежеше
    жадуваше да махнат
    непосилното му бреме"
    Много силни думи!!! Аплодирам майсторството ти на поет.
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Благодаря на всички,които посетихте моята страница.Ценя всички коментари независимо от характера им.Желая ви творчески дни!
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Харесах!
  • geni24 (Евгения Георгиева)
    geni24 (Евгения Георгиева)
    въздишките на вятъра
    тревожеха душата....Хубаво пишеш! Поздрави!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Пулсар,много ти благодаря за съветите и най-вече за примерите.
    Вече знам кога да използвам пълният си и кога непълният член.Мъжка солидарност.Много си добронамерен!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.4K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 10K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0