8 abr 2020, 16:58

Съвестен гражданин

  Poesía » Civil
722 1 4

СЪВЕСТЕН ГРАЖДАНИН

 

Тихият шепот на стария фризер

И гневния рев на казанчето в нужника

Са от малкото звуци, които задружно,

От първите ранни зори чак до призори,

Като бездушни червени доносници –

Чувам спокойно край мен да се носят.

 

Шепот и рев, и въпроси нечути –

Даже от никой дори незададени,

И празни души и глави, и площади.

И месии – платени със чужди валути;

С твърда, с желязна ръка разпореждат

За новия ред в овехтяла одежда…

 

Може би страшна война е това

И да бъдем послушни ще трябва да свикнем,

Нека тогава задружно да викнем

Горди, Достойни, Свирепи слова:

„Слава на Вожда ни Генералисимус!

ДОЛУ, ненужна ни днес независимост!“

 

И пак чувам спокойно край мен да се носят –

Като бездушни червени доносници,

От първите ранни зори чак до призори;

Все тъй другари добри и задружни –

Гневният рев на казанчето в нужника

И тихият шепот на стария фризер.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...