Apr 8, 2020, 4:58 PM

Съвестен гражданин

  Poetry » Civic
721 1 4

СЪВЕСТЕН ГРАЖДАНИН

 

Тихият шепот на стария фризер

И гневния рев на казанчето в нужника

Са от малкото звуци, които задружно,

От първите ранни зори чак до призори,

Като бездушни червени доносници –

Чувам спокойно край мен да се носят.

 

Шепот и рев, и въпроси нечути –

Даже от никой дори незададени,

И празни души и глави, и площади.

И месии – платени със чужди валути;

С твърда, с желязна ръка разпореждат

За новия ред в овехтяла одежда…

 

Може би страшна война е това

И да бъдем послушни ще трябва да свикнем,

Нека тогава задружно да викнем

Горди, Достойни, Свирепи слова:

„Слава на Вожда ни Генералисимус!

ДОЛУ, ненужна ни днес независимост!“

 

И пак чувам спокойно край мен да се носят –

Като бездушни червени доносници,

От първите ранни зори чак до призори;

Все тъй другари добри и задружни –

Гневният рев на казанчето в нужника

И тихият шепот на стария фризер.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Раммадан Л.К. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...