13 mar 2009, 21:56

Съвестта и добротата

879 0 2

Върви си Вълчо из гората

и търси Шапчица червена,

но хоп - изскача му козата,

не червена, но пък заблудена.

 

- Здравей, козичке сладка! -

ехидно Вълчо рече.

Речта му беше много кратка,

но простодушната козичката се увлече.

 

- Здравей и на тебе, Вълчо, също! -

отвърна милата козичка.

Вълчо нещо се намръщи -

от очите текна му рекичка.

 

- Какво ти има, Вълчо, я кажи! -

козичката почувства се виновна,

а Вълчо почна да ръмжи.

И отговори: - Много тя е сложна!

 

Козичката пък настоява

и пита: - Вълчо, що за драма?

Обаче нещо тука става,

защото вълк да плаче - няма.

 

Тръгна той навътре през гората,

каза й: - Ела, ще ти разкажа!

Последва го наивна и козата,

макар да нямаше куража.

 

Върви вълкът навътре из гората

и почна: - Тъжен съм и сам.

Всички гледат само красотата,

пък и мислят, че съм хулиган.

 

Стана й тъжно на козата,

започна да го утешава.

- Аз виждам в тебе, Вълчо, добротата,

макар да имаш лоша слава.

 

Погледна я вълкът, но продължава,

че всеки види ли го бяга,

а искал той да се сприятелява,

че вечер сам самичък все си ляга.

 

Тъй улиса се козата

да слуша вълчо как се кае

и оказа се навътре в гората,

дето друг да влиза не желае.

 

Набързо спря вълкът да ридае

и захапа за врата козата,

за нея туй ще бъде краят -

умря от съвестта и добротата.

 

Защото тъй се случва в наше време,

добър и честен ли си - патиш, страдаш.

Съвестта и добротата днес са бреме,

помогнеш ли на друг, тогава ти пропадаш.

 

С нож в гърба ще ходиш вечно

и с тъжни, насълзени очи,

ако имаш нещо в теб човечно,

на злото в жертва падаш ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калин Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...