13 may 2017, 0:00

Съзерцание

1K 8 35

В окото на слънцето

плуват

тъмни, яростни петна.

На кого ли е сърдито?

 

В утринна прослава чучулига

възторг дарява на небето.

 

Щъркели затварят кръг

в бистротата на очите.

Изведнъж един от тях

се отронва като спомен

в близкото притихнало гнездо.

 

Пчели омаяни от нега

с радостно жужене будят

напъпилите цветове.

 

По стар природен ритуал

мравките работят в надпревара.

 

Лястовица устремно се гмурва

в засиялата дъга...

 

Пъдпъдък подсвирва иронично

в избуялата ливада.

 

Няма вече равнодушни

към надеждната промяна.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, твърде много са равнодушните,за да има... Благодаря, Силвия!😘
  • Поздравления! Да се надяваме, че няма...
  • Благодаря,Роби! Нищо не си изпуснал,щом вече си в коментара.Благодаря за поздравите, като приемеш моите!🐎🇧🇬
  • Още един прекрасен твой стих съм изтървал, докато ме нямаше тук, Стойчо!..Поздравления и за него!...
  • Не знам нищо,но като гледам как растат произведениата,като лавина,нещо става

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...