13 may 2017, 0:00

Съзерцание

1K 8 35

В окото на слънцето

плуват

тъмни, яростни петна.

На кого ли е сърдито?

 

В утринна прослава чучулига

възторг дарява на небето.

 

Щъркели затварят кръг

в бистротата на очите.

Изведнъж един от тях

се отронва като спомен

в близкото притихнало гнездо.

 

Пчели омаяни от нега

с радостно жужене будят

напъпилите цветове.

 

По стар природен ритуал

мравките работят в надпревара.

 

Лястовица устремно се гмурва

в засиялата дъга...

 

Пъдпъдък подсвирва иронично

в избуялата ливада.

 

Няма вече равнодушни

към надеждната промяна.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, твърде много са равнодушните,за да има... Благодаря, Силвия!😘
  • Поздравления! Да се надяваме, че няма...
  • Благодаря,Роби! Нищо не си изпуснал,щом вече си в коментара.Благодаря за поздравите, като приемеш моите!🐎🇧🇬
  • Още един прекрасен твой стих съм изтървал, докато ме нямаше тук, Стойчо!..Поздравления и за него!...
  • Не знам нищо,но като гледам как растат произведениата,като лавина,нещо става

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...