20 may 2020, 11:08  

Съзерцание на души

  Poesía » Otra
982 4 5

 

Съзерцание на души

 

Шумен свят и краткотраен

шие слънчеви пейзажи.

Лъч сълзичка връзва

с облачно легло.

Смях душа нанизва

в тихия ни час.

Тя е дух и призрак

и проскубан валс

без нас.

 

И последни стъпки...

после шанс и

после...

водопад.

 

Начало ново, 

светлини и бряг. 

Шумен свят и краткотраен

шие слънчеви пейзажи.

Реките тихи в нас 

и длани - карти

на звезди.

 

Първи стъпки

по следи

с течен ритъм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би е мое недоглеждане, но вместо "които",съм изписал "който ".Прощавайте!
  • Благодаря! Аз не се имам за нещо специално, но много се радвам, когато нещо написано от мен зарадва някого. Всеки с вдъхновение трябва и е длъжен да пише. Винаги съм давала възможност на всеки да критикува произведенията ми, и не съм се сърдила за споделено чуждо мнение по мой текст. Така и ще бъде винаги.
  • “Реките тихи в нас
    и длани - карти
    на звезди.” !!! Асоциирах го с млечен път и звезден допир 😊 Нежничко е!
  • Отново демонстрираш непостижимата си поетична образност, Йоана:

    "Лъч сълзичка връзва
    с облачно легло.
    Смях душа нанизва
    в тихия ни час.
    ...
    Шумен свят и краткотраен
    шие слънчеви пейзажи.
    Реките тихи в нас
    и длани - карти
    на звезди."

    Прекрасно стихотворение с оптимистичен финал надделяващ над:

    "И последни стъпки...
    после шанс и
    после...
    водопад."

    Поздравявам те!
  • Каква каскада от светли наброски!
    И колко осмислени обобщения, който се наслагват в душата на читателя!
    Поздравления, Йоана!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...