20.05.2020 г., 11:08  

Съзерцание на души

975 4 5

 

Съзерцание на души

 

Шумен свят и краткотраен

шие слънчеви пейзажи.

Лъч сълзичка връзва

с облачно легло.

Смях душа нанизва

в тихия ни час.

Тя е дух и призрак

и проскубан валс

без нас.

 

И последни стъпки...

после шанс и

после...

водопад.

 

Начало ново, 

светлини и бряг. 

Шумен свят и краткотраен

шие слънчеви пейзажи.

Реките тихи в нас 

и длани - карти

на звезди.

 

Първи стъпки

по следи

с течен ритъм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би е мое недоглеждане, но вместо "които",съм изписал "който ".Прощавайте!
  • Благодаря! Аз не се имам за нещо специално, но много се радвам, когато нещо написано от мен зарадва някого. Всеки с вдъхновение трябва и е длъжен да пише. Винаги съм давала възможност на всеки да критикува произведенията ми, и не съм се сърдила за споделено чуждо мнение по мой текст. Така и ще бъде винаги.
  • “Реките тихи в нас
    и длани - карти
    на звезди.” !!! Асоциирах го с млечен път и звезден допир 😊 Нежничко е!
  • Отново демонстрираш непостижимата си поетична образност, Йоана:

    "Лъч сълзичка връзва
    с облачно легло.
    Смях душа нанизва
    в тихия ни час.
    ...
    Шумен свят и краткотраен
    шие слънчеви пейзажи.
    Реките тихи в нас
    и длани - карти
    на звезди."

    Прекрасно стихотворение с оптимистичен финал надделяващ над:

    "И последни стъпки...
    после шанс и
    после...
    водопад."

    Поздравявам те!
  • Каква каскада от светли наброски!
    И колко осмислени обобщения, който се наслагват в душата на читателя!
    Поздравления, Йоана!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...