26 sept 2025, 21:33

Тъжнопад

188 0 0

Венчана за плача на небесата

воала си повдигна над света,

че ложето ѝ брачно е земята,

постлана със цветя на вечността.

 

Златистите огньове минзухари

и бледи хризантеми за разкош,

в смарагдовите свещници догарят,

а спуска се смолиста, черна нощ.

 

Отронени листа жълтокафяви

молитвено въздъхват в пепелта,

обречени на гибелна забрава,

в безрадостния плен на горестта.

 

Скърбящи са и старите алеи,

пропита от сълзи е и пръстта.

Пред нея, Господарката немеят:

на трона си мъглив е Есента.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....