Sep 26, 2025, 9:33 PM

Тъжнопад

190 0 0

Венчана за плача на небесата

воала си повдигна над света,

че ложето ѝ брачно е земята,

постлана със цветя на вечността.

 

Златистите огньове минзухари

и бледи хризантеми за разкош,

в смарагдовите свещници догарят,

а спуска се смолиста, черна нощ.

 

Отронени листа жълтокафяви

молитвено въздъхват в пепелта,

обречени на гибелна забрава,

в безрадостния плен на горестта.

 

Скърбящи са и старите алеи,

пропита от сълзи е и пръстта.

Пред нея, Господарката немеят:

на трона си мъглив е Есента.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...