Черното покривало на нощта

отдавна е замрежило

погледа на минувачите.

Табелите с изтрити имена

на автогарите и магазините,

в които хората са се вторачили,

днес служат за съветници

единствено на проститутките

в безпаричните им вечери.

Никой не се вглежда в тях, никой.

Там, от другата страна,

стои изправена табела,

надписана с големи букви:

„Моля, дайте ми храна“.

Хората във миг обръщат

главата си назад,

към непотребните табели,

избират тях да прочетат,

макар че веч са избелели.

За сетен ден това решават,

усмихват се и обещават:

„Това е за последен път“.