13 jul 2013, 20:24

Табели

  Poesía » Civil
586 0 0

 

Черното покривало на нощта

отдавна е замрежило

погледа на минувачите.

Табелите с изтрити имена

на автогарите и магазините,

в които хората са се вторачили,

днес служат за съветници

единствено на проститутките

в безпаричните им вечери.

Никой не се вглежда в тях, никой.

Там, от другата страна,

стои изправена табела,

надписана с големи букви:

„Моля, дайте ми храна“.

Хората във миг обръщат

главата си назад,

към непотребните табели,

избират тях да прочетат,

макар че веч са избелели.

За сетен ден това решават,

усмихват се и обещават:

„Това е за последен път“.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Д Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...