Jul 13, 2013, 8:24 PM

Табели

  Poetry » Civic
583 0 0

 

Черното покривало на нощта

отдавна е замрежило

погледа на минувачите.

Табелите с изтрити имена

на автогарите и магазините,

в които хората са се вторачили,

днес служат за съветници

единствено на проститутките

в безпаричните им вечери.

Никой не се вглежда в тях, никой.

Там, от другата страна,

стои изправена табела,

надписана с големи букви:

„Моля, дайте ми храна“.

Хората във миг обръщат

главата си назад,

към непотребните табели,

избират тях да прочетат,

макар че веч са избелели.

За сетен ден това решават,

усмихват се и обещават:

„Това е за последен път“.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Д All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...