13 июл. 2013 г., 20:24

Табели

588 0 0

 

Черното покривало на нощта

отдавна е замрежило

погледа на минувачите.

Табелите с изтрити имена

на автогарите и магазините,

в които хората са се вторачили,

днес служат за съветници

единствено на проститутките

в безпаричните им вечери.

Никой не се вглежда в тях, никой.

Там, от другата страна,

стои изправена табела,

надписана с големи букви:

„Моля, дайте ми храна“.

Хората във миг обръщат

главата си назад,

към непотребните табели,

избират тях да прочетат,

макар че веч са избелели.

За сетен ден това решават,

усмихват се и обещават:

„Това е за последен път“.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Д Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...