Черното покривало на нощта
отдавна е замрежило
погледа на минувачите.
Табелите с изтрити имена
на автогарите и магазините,
в които хората са се вторачили,
днес служат за съветници
единствено на проститутките
в безпаричните им вечери.
Никой не се вглежда в тях, никой.
Там, от другата страна,
стои изправена табела,
надписана с големи букви:
„Моля, дайте ми храна“.
Хората във миг обръщат
главата си назад,
към непотребните табели,
избират тях да прочетат,
макар че веч са избелели.
За сетен ден това решават,
усмихват се и обещават:
„Това е за последен път“.
© Димитър Д Всички права запазени