20 dic 2007, 21:23

тайна

  Poesía
706 0 15

Вървял  ли си по вълчите пътеки на луната,

в омагьосания свят на зимата?

Шептял ли си по стъпките на изгрева,

отвлякъл слънцето, докато спи?

Летял ли си през сънища на времето,

заключили човешките ни страсти?

Живял ли си в дома на тайните,

където мислите кървят?

Горял ли си от ледените пръсти,

докосвали сърцето ти в съня?

Помолил ли си устните да кажат

това, което пише във очите ти?

 

Не си . . .  аз знам . . .  не си . . .

Тогава научи се да говориш със сърцето си

и помоли да те спаси . . .

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, може би си права,понякога емоцията е спирачка за ритмиката, точно по тази причина е добре да има коментари.Ще помисля в/у думите ти.Аз също се надявам следващите ми стихове да са по-добри.Поздрави на всички.
  • Не намирам точен ритъм в стиховете ти.Дано другите ти творби са по-добри
  • Това е най-важното-да се научим да говорим със сърцата си...Поздравления!!!!
  • Пишеш прекрасно...Възхитен съм!!!Поздравления!!!
  • "Не си . . . аз знам . . . не си . . .

    Тогава научи се да говориш със сърцето си

    и помоли да те спаси . . ."

    Поздравления!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...