Вървял ли си по вълчите пътеки на луната,
в омагьосания свят на зимата?
Шептял ли си по стъпките на изгрева,
отвлякъл слънцето, докато спи?
Летял ли си през сънища на времето,
заключили човешките ни страсти?
Живял ли си в дома на тайните,
където мислите кървят?
Горял ли си от ледените пръсти,
докосвали сърцето ти в съня?
Помолил ли си устните да кажат
това, което пише във очите ти?
Не си . . . аз знам . . . не си . . .
Тогава научи се да говориш със сърцето си
и помоли да те спаси . . .
© Ася Todos los derechos reservados