20 дек. 2007 г., 21:23

тайна

710 0 15

Вървял  ли си по вълчите пътеки на луната,

в омагьосания свят на зимата?

Шептял ли си по стъпките на изгрева,

отвлякъл слънцето, докато спи?

Летял ли си през сънища на времето,

заключили човешките ни страсти?

Живял ли си в дома на тайните,

където мислите кървят?

Горял ли си от ледените пръсти,

докосвали сърцето ти в съня?

Помолил ли си устните да кажат

това, което пише във очите ти?

 

Не си . . .  аз знам . . .  не си . . .

Тогава научи се да говориш със сърцето си

и помоли да те спаси . . .

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, може би си права,понякога емоцията е спирачка за ритмиката, точно по тази причина е добре да има коментари.Ще помисля в/у думите ти.Аз също се надявам следващите ми стихове да са по-добри.Поздрави на всички.
  • Не намирам точен ритъм в стиховете ти.Дано другите ти творби са по-добри
  • Това е най-важното-да се научим да говорим със сърцата си...Поздравления!!!!
  • Пишеш прекрасно...Възхитен съм!!!Поздравления!!!
  • "Не си . . . аз знам . . . не си . . .

    Тогава научи се да говориш със сърцето си

    и помоли да те спаси . . ."

    Поздравления!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...