20.12.2007 г., 21:23

тайна

705 0 15

Вървял  ли си по вълчите пътеки на луната,

в омагьосания свят на зимата?

Шептял ли си по стъпките на изгрева,

отвлякъл слънцето, докато спи?

Летял ли си през сънища на времето,

заключили човешките ни страсти?

Живял ли си в дома на тайните,

където мислите кървят?

Горял ли си от ледените пръсти,

докосвали сърцето ти в съня?

Помолил ли си устните да кажат

това, което пише във очите ти?

 

Не си . . .  аз знам . . .  не си . . .

Тогава научи се да говориш със сърцето си

и помоли да те спаси . . .

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, може би си права,понякога емоцията е спирачка за ритмиката, точно по тази причина е добре да има коментари.Ще помисля в/у думите ти.Аз също се надявам следващите ми стихове да са по-добри.Поздрави на всички.
  • Не намирам точен ритъм в стиховете ти.Дано другите ти творби са по-добри
  • Това е най-важното-да се научим да говорим със сърцата си...Поздравления!!!!
  • Пишеш прекрасно...Възхитен съм!!!Поздравления!!!
  • "Не си . . . аз знам . . . не си . . .

    Тогава научи се да говориш със сърцето си

    и помоли да те спаси . . ."

    Поздравления!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...