Dec 20, 2007, 9:23 PM

тайна

  Poetry
709 0 15

Вървял  ли си по вълчите пътеки на луната,

в омагьосания свят на зимата?

Шептял ли си по стъпките на изгрева,

отвлякъл слънцето, докато спи?

Летял ли си през сънища на времето,

заключили човешките ни страсти?

Живял ли си в дома на тайните,

където мислите кървят?

Горял ли си от ледените пръсти,

докосвали сърцето ти в съня?

Помолил ли си устните да кажат

това, което пише във очите ти?

 

Не си . . .  аз знам . . .  не си . . .

Тогава научи се да говориш със сърцето си

и помоли да те спаси . . .

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, може би си права,понякога емоцията е спирачка за ритмиката, точно по тази причина е добре да има коментари.Ще помисля в/у думите ти.Аз също се надявам следващите ми стихове да са по-добри.Поздрави на всички.
  • Не намирам точен ритъм в стиховете ти.Дано другите ти творби са по-добри
  • Това е най-важното-да се научим да говорим със сърцата си...Поздравления!!!!
  • Пишеш прекрасно...Възхитен съм!!!Поздравления!!!
  • "Не си . . . аз знам . . . не си . . .

    Тогава научи се да говориш със сърцето си

    и помоли да те спаси . . ."

    Поздравления!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...