29 jun 2016, 7:55  

Тайната

  Poesía
773 0 2

Тайната

 

Защо ми трябва зрънце в тебе да посявам
и по-късно плодовете на желанията си да бера.
Нима във този случаи не те лишавам
от изборът ти на съдба?

 

Ако ти си просто отразената реалност,
така жадувана от мен.
Не е ли признак за нахалност,
да бродя кътче в твоя ден?

 

Ако те хвана в плен на своя паралел,
Знам, не ще те заслужавам.
Щом в свободата ти ожесточено съм се клел,
то зрънцето на теб го поверявам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Ламбева Todos los derechos reservados

Размисли...

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...