29 июн. 2016 г., 07:55  

Тайната

771 0 2

Тайната

 

Защо ми трябва зрънце в тебе да посявам
и по-късно плодовете на желанията си да бера.
Нима във този случаи не те лишавам
от изборът ти на съдба?

 

Ако ти си просто отразената реалност,
така жадувана от мен.
Не е ли признак за нахалност,
да бродя кътче в твоя ден?

 

Ако те хвана в плен на своя паралел,
Знам, не ще те заслужавам.
Щом в свободата ти ожесточено съм се клел,
то зрънцето на теб го поверявам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Ламбева Все права защищены

Размисли...

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...