Тайната
Защо ми трябва зрънце в тебе да посявам
и по-късно плодовете на желанията си да бера.
Нима във този случаи не те лишавам
от изборът ти на съдба?
Ако ти си просто отразената реалност,
така жадувана от мен.
Не е ли признак за нахалност,
да бродя кътче в твоя ден?
Ако те хвана в плен на своя паралел,
Знам, не ще те заслужавам.
Щом в свободата ти ожесточено съм се клел,
то зрънцето на теб го поверявам.
© Пенка Ламбева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
