Тайната
Защо ми трябва зрънце в тебе да посявам
и по-късно плодовете на желанията си да бера.
Нима във този случаи не те лишавам
от изборът ти на съдба?
Ако ти си просто отразената реалност,
така жадувана от мен.
Не е ли признак за нахалност,
да бродя кътче в твоя ден?
Ако те хвана в плен на своя паралел,
Знам, не ще те заслужавам.
Щом в свободата ти ожесточено съм се клел,
то зрънцето на теб го поверявам.
© Пенка Ламбева Всички права запазени