Тайно
Отдавна телефонът не звъни.
Прелитат само нощни пеперуди.
Притихнала тъмата тайно бди
над мислите - разхвърляни и луди.
Цигарата дими и тънко свети.
Ръката крехка потреперва много.
Късно е, бе, лягай си, човече!
И утре ден е, пак ще мислиш строго.
Но няма как. Тъмата е идеална.
Най-верен домакин за всичките сълзи.
И мъката ти, споделена тайно,
със пеперудите в нощта ще полети.
Умората обаче побеждава
и тегне върху парещи очи.
Цигарата остава полуцяла,
а мъката отнесена... почти.
И утре вечер пак ще бъде тихо.
И пак ще има нощни пеперуди.
Тъмата ще придава вечен смисъл
на мислите - разхвърляни и луди....
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела Георгиева Todos los derechos reservados
