Тайно
Отдавна телефонът не звъни.
Прелитат само нощни пеперуди.
Притихнала тъмата тайно бди
над мислите - разхвърляни и луди.
Цигарата дими и тънко свети.
Ръката крехка потреперва много.
Късно е, бе, лягай си, човече!
И утре ден е, пак ще мислиш строго.
Но няма как. Тъмата е идеална.
Най-верен домакин за всичките сълзи.
И мъката ти, споделена тайно,
със пеперудите в нощта ще полети.
Умората обаче побеждава
и тегне върху парещи очи.
Цигарата остава полуцяла,
а мъката отнесена... почти.
И утре вечер пак ще бъде тихо.
И пак ще има нощни пеперуди.
Тъмата ще придава вечен смисъл
на мислите - разхвърляни и луди....
© Весела Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Последният куплет ме очарова.
-
!!!!!!!!!!
-
Хареса ми! Поздрав!
-
Много ми допадна - обичам съзерцанието, тишината и величието на нощния живот!
-
Много харесах стиха! Както си е... Поздрави
-
Здравейте! И благодаря за коментарите. Стихът наистина е несъвършен - накъсан и на места тежък. Не говоря за сричките - тях не броя. Но няма мелодия между отедлните четиристишия, ритъмът е различен. Оставих го така с идеята да подсиля внушението за тежест, неизбежност и някакси вечност на усещанията. "Бе"-то също го изплющях съвсем нарочно - като арогантност към собствената си невъзможност лирическия герой да се справи със себе си. Но, ако наиситна, впечатлението е по-скоро дразнещо, отколкото въздействащо, може би трябва да помисля да го махна.
Поздрави! -
Тъжно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
