Тайно оброчище
Като някакво копче във гърлото
невъзможни са за преглъщане
на живота мечтите опърлени,
от които сега се завръщам.
Оцеляла е само копривата,
още жули петите на делника.
Аз повдигам поли самодивени
и вървя през тринайсети. Петък е.
Скрита в някакво тайно оброчище,
омагьосвам на пулса жуженето
и, когато отново подскочи,
ще разцъфне за сбъдване времето.
27.04.2018
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
