10 oct 2017, 11:20

Тайнствен магазин

  Poesía » Civil
1.2K 4 13

 

 

В живота има тайнствен магазин.

Лукавият клиентите обслужва.

Продава кожи - драни от един,

а станала за друг по спешност нужни.

 

Родени лилипути, но с късмет,

в гигантомани се приспособяват.

За чужда кожа плащат луд рушвет

и сметките си с дявола оправят.

 

А жертвите, очакващи смъртта,

безропотно и бавно вегетират.

Преминали през кладата, в жарта

те всеки ден се учат да умират.

 

2008 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Драго ми е да чуя такива силни оценъчни думи за написаното от мен, Албенче! Дано намерим сили, смелост и упоритост, с които да браним кожите си!
  • Много силен и мъдър стих, Мария! Поздравявам те за поетичното майсторство!В любими.
  • Минали за почти 10 години от написването на стихотворението, а като че ли нищо не се е променило, за жалост... С неуморима вяра чакаме да дойде и това време, Вики, в което всички ще " се научат да живеят", НО ТОВА НАИСТИНА ЩЕ СТАНЕ, "когато се уморят да умират"! Просто те цитирах, иначе и ние сме в числото на страдалците. А кожите, Доче, както ти самата казваш, "са вечен дефицит" наистина. Благодаря и на вас двете, и на Пепи, Люси и Теди, че застанахте с коментарите си под това социално стихотворение!
  • Дано се научат да живеят, когато се уморят да умират. Поздрави, Мария!
  • Вълкът под овча кожа се познавал...
    А кожите са вечен дефицит.
    Че глутниците вълчи умножават се,
    а намаляват с всеки ден овчиците...

    Благодаря, Мария за провокацията!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...