10 oct 2017, 11:20

Тайнствен магазин

  Poesía » Civil
1.2K 4 13

 

 

В живота има тайнствен магазин.

Лукавият клиентите обслужва.

Продава кожи - драни от един,

а станала за друг по спешност нужни.

 

Родени лилипути, но с късмет,

в гигантомани се приспособяват.

За чужда кожа плащат луд рушвет

и сметките си с дявола оправят.

 

А жертвите, очакващи смъртта,

безропотно и бавно вегетират.

Преминали през кладата, в жарта

те всеки ден се учат да умират.

 

2008 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Драго ми е да чуя такива силни оценъчни думи за написаното от мен, Албенче! Дано намерим сили, смелост и упоритост, с които да браним кожите си!
  • Много силен и мъдър стих, Мария! Поздравявам те за поетичното майсторство!В любими.
  • Минали за почти 10 години от написването на стихотворението, а като че ли нищо не се е променило, за жалост... С неуморима вяра чакаме да дойде и това време, Вики, в което всички ще " се научат да живеят", НО ТОВА НАИСТИНА ЩЕ СТАНЕ, "когато се уморят да умират"! Просто те цитирах, иначе и ние сме в числото на страдалците. А кожите, Доче, както ти самата казваш, "са вечен дефицит" наистина. Благодаря и на вас двете, и на Пепи, Люси и Теди, че застанахте с коментарите си под това социално стихотворение!
  • Дано се научат да живеят, когато се уморят да умират. Поздрави, Мария!
  • Вълкът под овча кожа се познавал...
    А кожите са вечен дефицит.
    Че глутниците вълчи умножават се,
    а намаляват с всеки ден овчиците...

    Благодаря, Мария за провокацията!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...