10.10.2017 г., 11:20

Тайнствен магазин

1.2K 4 13

 

 

В живота има тайнствен магазин.

Лукавият клиентите обслужва.

Продава кожи - драни от един,

а станала за друг по спешност нужни.

 

Родени лилипути, но с късмет,

в гигантомани се приспособяват.

За чужда кожа плащат луд рушвет

и сметките си с дявола оправят.

 

А жертвите, очакващи смъртта,

безропотно и бавно вегетират.

Преминали през кладата, в жарта

те всеки ден се учат да умират.

 

2008 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Драго ми е да чуя такива силни оценъчни думи за написаното от мен, Албенче! Дано намерим сили, смелост и упоритост, с които да браним кожите си!
  • Много силен и мъдър стих, Мария! Поздравявам те за поетичното майсторство!В любими.
  • Минали за почти 10 години от написването на стихотворението, а като че ли нищо не се е променило, за жалост... С неуморима вяра чакаме да дойде и това време, Вики, в което всички ще " се научат да живеят", НО ТОВА НАИСТИНА ЩЕ СТАНЕ, "когато се уморят да умират"! Просто те цитирах, иначе и ние сме в числото на страдалците. А кожите, Доче, както ти самата казваш, "са вечен дефицит" наистина. Благодаря и на вас двете, и на Пепи, Люси и Теди, че застанахте с коментарите си под това социално стихотворение!
  • Дано се научат да живеят, когато се уморят да умират. Поздрави, Мария!
  • Вълкът под овча кожа се познавал...
    А кожите са вечен дефицит.
    Че глутниците вълчи умножават се,
    а намаляват с всеки ден овчиците...

    Благодаря, Мария за провокацията!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...