10.10.2017 г., 11:20 ч.

Тайнствен магазин 

  Поезия » Гражданска
506 4 13

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Драго ми е да чуя такива силни оценъчни думи за написаното от мен, Албенче! Дано намерим сили, смелост и упоритост, с които да браним кожите си!
  • Много силен и мъдър стих, Мария! Поздравявам те за поетичното майсторство!В любими.
  • Минали за почти 10 години от написването на стихотворението, а като че ли нищо не се е променило, за жалост... С неуморима вяра чакаме да дойде и това време, Вики, в което всички ще " се научат да живеят", НО ТОВА НАИСТИНА ЩЕ СТАНЕ, "когато се уморят да умират"! Просто те цитирах, иначе и ние сме в числото на страдалците. А кожите, Доче, както ти самата казваш, "са вечен дефицит" наистина. Благодаря и на вас двете, и на Пепи, Люси и Теди, че застанахте с коментарите си под това социално стихотворение!
  • Дано се научат да живеят, когато се уморят да умират. Поздрави, Мария!
  • Вълкът под овча кожа се познавал...
    А кожите са вечен дефицит.
    Че глутниците вълчи умножават се,
    а намаляват с всеки ден овчиците...

    Благодаря, Мария за провокацията!
  • Много силно !
  • 💐
  • Сурова действителност. Поздрави, Мария!
  • Благодаря за интереса ви към това мое по-старичко стихотворение, приятели - откровенци! То е включено в електронната ми стихосбирка "Взрив от деветата дупка".
  • Не само се казваш като мен, но и мислиш като мен. Няма да те хваля, защото ще излезе, че хваля себе си.
  • И все пак се учат да умират като гладиатори!
    Специални поздрави, Мария!
  • Всеки ден по малко!
  • Прекрасна си, Мария! Поздравления за перфектната образност!
Предложения