В живота има тайнствен магазин.
Лукавият клиентите обслужва.
Продава кожи - драни от един,
а станала за друг по спешност нужни.
Родени лилипути, но с късмет,
в гигантомани се приспособяват.
За чужда кожа плащат луд рушвет
и сметките си с дявола оправят.
А жертвите, очакващи смъртта,
безропотно и бавно вегетират.
Преминали през кладата, в жарта
те всеки ден се учат да умират.
2008 г.
© Мария Панайотова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
