В живота има тайнствен магазин.
Лукавият клиентите обслужва.
Продава кожи - драни от един,
а станала за друг по спешност нужни.
Родени лилипути, но с късмет,
в гигантомани се приспособяват.
За чужда кожа плащат луд рушвет
и сметките си с дявола оправят.
А жертвите, очакващи смъртта,
безропотно и бавно вегетират.
Преминали през кладата, в жарта
те всеки ден се учат да умират.
2008 г.
© Мария Панайотова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
